„ПОСЛЕСЛОВИЕ К ДВАДЦАТЫМ ГОДАМ”
Анатолий Анатольевич Парпара (1940-2020 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ДВАЙСЕТТЕ ГОДИНИ
Добре е свобода на словото да бъде,
но лошо е, че в нас закон мълчи.
Едва ли помни този, който днес ни съди,
към съдиите прежни пътя доверчив.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Парпара
ПОСЛЕСЛОВИЕ К ДВАДЦАТЫМ ГОДАМ
Конечно, хорошо, что мы в речах свободны.
Но плохо то, что в нас молчит закон.
И вряд ли помнит тот, кто судит нас сегодня,
О судьбах судий тех доверчивых времен.
---------------
Руският поет, драматург, преводач и публицист Анатоли Парпара (Анатолий Анатольевич Парпара) е роден на 15 юли 1940 г. в Москва. Пише поезия от ученическите си години. Завършва факултета по журналистика при Московския държавен университет (1968 г.). Работил е във в. „Все для Родины” и в отдел поезия на сп. „Москва”. Професор е в Московския държавен университет за изкуство и култура, председател е на фондация „М. Ю. Лермонтов”, създател (1996 г.) и редактор на изд. „Историческая газета”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1975 г.), член е на ръководството на Съюза на писателите на Русия, зам.-председател е на Руското историческо общество, действителен член на Академията за руска словесност. Автор е на над 40 стихосбирки със собствена и преводна поезия, сред които „Ладомирка” (1972 г.), „Первый перезвон” (1973 г.), „Постижение пространства” (1979 г.), „Возраст сердца” (1980 г.), „Раздумье о родине” (1984 г.), „Поступок” (1985 г.), „Глубокое небо” (1986 г.), „Противоборство” (1991 г.), „Потрясение” (1991 г.), „Здесь дом моих детей” (1992 г.), „Парпародии” (1997 г.), „Лирические стихотворения” (2002 г.), „Драматическая дилогия” (2002 г.) и др. Носител е на държавни отличия и международни литературни награди. Умира на 7 ноември 2020 г. в Москва.